Погубена красота.

Една пеперуда изгоря тази нощ в бумтящите пламъци на камината.Навън,дебнеща за миг навнимание,за да влезе през открехнатия прозорец,чакаше есента.Тя владееше мислите и сърцата,чувствата и цветовете.Отворих прозореца за миг,но есента се загледа в следите от сълзи върху бледото лице,а в стаята влетя малко цветно пърхащо същество.То се завъртя и се заблъска в стените.На светлината на огъня крилата му хвърляха огромни сивкаво-черни сенки по околните предмети,които се източваха към тавана и създаваха илюзията за огромно чудовище.А всъщност крехкото създание се побираше в шепите ми...Цветове,цветове,цветове...В човешкия свят няма такава палитра от живи багри. Огнено,златисто,пурпур,наситено зелено,бледочервено се сливаха в крилата на малкото създание.Унесена в съзнанието за собствената си хубост,пеперудата летеше твърде близо до пламъците,за да дразни тромавият огън.Но изведнъж той протегна един от дългите си езици и я улови във водовъртежа на искрите си.Обградена от огнените стълбове,красавицата изчезваше все по-навътре и все по-надолу към сърцето на пламъка.След миг той я погълна.Красотата стана на пепел,а навън падна звезда и в далечината проблесна светкавица.Светът забрави и започна тих разговор с луната.Отворих прозореца.Тържествуваща и женствена,и по навик тъжна,в стаята влезе есента...